Това е омайващо красив остров и според , мен е място за влюбени. Много е романтично. Там можеш наистина да се усамотиш и да се наслаждаваш на истинска почивка. Слънцето изгрява в 6 часа и залязва в 18 часа Нощен живот няма. Едно от малкото вечерни забавления са анимациите към хотелите, на които таитянки, облечени само с бански от кокосови орехи и полички от цветя, те учат да танцуваш местни танци.

КОГАТО ПРИСТИГНЕШ, те посрещат момичета с гердани от цветя на врата и закичени коси. Поднасят ти коктейли от екзотични плодове. Цветя има навсякъде. Те ухаят особено силно. С тях декорират баните и бунгалата.

КЪДЕ ДА ОТСЕДНЕШ Ние отседнахме в Pearl Beach Resort. Той се намира на най-големия от сателитните островчета на Бора Бора и е с гледка към приказна лагуна. Бунгалото ни беше във водата. Представи си, подът на места е прозрачен, има прозрачна маса и нощем, като светнеш лампите, виждаш риби. Освен това няма завеси или прозорци. Всичко е направено от тръстики и е толкова тихо, че се чува само шумът на морето. Целият ти ден минава във водата, в която има изключително красиви риби, костенурки, змиорки – най-различни представители на морската флора и фауна. Организират се курсове по гмуркане, но даже и да не се запишеш, водата е толкова бистра, че само като погледнеш отгоре, се чувстваш като герой от Discovery Channel или National Geographic.

НАЙ-ИЗВЕСТНОТО И НАЙ-ХУБАВО МЯСТО за вечеря е ресторантът Bloody Mary. Намира се на плажа върху пясъка. На влизане минаваш покрай стена, на която са написани имената на всички звезди, които са били тук, а те са много: Камерън Диас, Джордж Майкъл, Стив Вай. Между другото Марлон Брандо е имал къща на Бора Бора.
ТРЯБВА ДА ОПИТАШ САШИМИ. Това е риба и, знаеш ли, вкусът й е невероятен, когато е прясно извадена от морето. Основно меню на острова са морската кухня и екзотичните плодове. Една от рибите, които не бях яла до този момент, се казваше Махи-Махи и има необичаен вкус.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да отидеш на сафари с джипове, флората и фауната на островите също са много богати. Всичко е шарено – цветя, птици и освен това няма опасни животни.
Едно от най-интересните преживявания е екскурзията до пустинния остров Киаора. Той е на час път със самолет или около четиресет минути с лодка. На острова има само пет бунгала и едно семейство, което ги поддържа. Предварително си поръчваш храна и ти я докарват с лодки. Няма нито ток, нито телефони. Леглата са с балдахини, всичко се осветява с газени лампи. Прекрасно е. Сред любопитните атракции, които се организират, са таитянските сватби. Ако си влюбен, можеш да се ожениш съобразно местните традиции и ритуали. Брачното свидетелство е на коралова хартия.
ЗА СПОМЕН МОЖЕШ ДА СИ ДОНЕСЕШ БИЖУТА от корали и от перли. До момента не бях виждала такова богатство на цветове и качества на перли. Можеш да си донесеш и челюсти на акула. Ние си взехме и много миди.
НАЙ-ХУБАВОТО МЯСТО ДА СЕ НАСЛАДИШ на залези е плажът. А прекрасното преживяване на Бора Бора е, че всяка вечер имаш възможност да наблюдаваш вълшебни залези.

Брюж е мъничко градче и почти всичките му забележителности са заснети във филма с Колин Фаръл и Ралф Файнс. Така че няма да сгрешите, ако планирате туристическата си обиколка по основните сцени в лентата. Може да тръгнете от централния площад „Гроте Маркт”, там ще видите паметниците на народните водачи Ян Брейдел и Питър Конинк, победили французите през 1302 г. На този площад се намира и знаменитата кула Белфорт. За да се изкачите до върха й, ще преминете през предизвикателството на 366 стъпала, но гледката си заслужава. Горе има 47 камбани, които всеки кръгъл час озвучават града с кристалния си звук.

Брюж е уникален и с това, че по чудо преживява две световни войни почти без разрушения и паметниците му се запазват
непокътнати. Буквално зад всеки ъгъл тук има кула, величествена катедрала, старинна камбанария или скулптура на някой
светец. Заради невероятната си архитектура – смесица от готика, барок, рококо, неоготика и арт-нуево, през 2000 г. градът е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Група германски ученици стоят на малко гърбаво мостче, близо до театър “Росини”, а в четирите гондоли, плуващи отдолу, се кикотят китайки. Зад съседния ъгъл чернокожи младежи продават на черно дамски чанти. В здрача, пред базиликата смугли мъже, вероятно пакистанци или индонезийци, предлагат непотребни играчки. “Елате, елате, японците нападнаха “Гучи”!” фотографите се надпреварват да снимат поданиците на императора, пазаруващи нова митология. Момичето, продаващо пици близо до Риалто, също се усмихва през издължени очи. Венеция приема всички, тя е република по душа. Самите венецианци, които веднага можеш да различиш в тълпата, приемат инвазията с очарователно нехайство. Надмогнали закономерната суета, те се радват на своя пъл-нокръвен и спокоен живот, загърбили невротичност и амбиции. От тях се излъчва едно естествено достолепие, което толкова им отива. И има защо. Дали са на света Тициан и Вивалди, дали са на културата Отело, Шейлок и Каналето, приютявали са Гарбо и Хемингуей. Приятни и много елегантни жени, чиито очи винаги могат да потъмнеят, ако са решили да флиртуват. Стилни и красиви мъже, може би малко нисич-ки, но били активни, твърдят компетентните. Те всички разкриват същинския си лик в ранната вечер, когато изпълват стотиците малки ресторантчета и кафетерии. На чаша кампари или вино с канела, неизменно прави край бара, те обсъждат проблемите си, телевизията или футбола. След половин час се разделят, почти неочаквано, и поемат към дома със спокойните стъпки на домакини. А на сутринта Венеция им принадлежи отново, както й принадлежат и те.

Брюж е толкова красиво, че дори наемните убийци Кен и Рей от филма „В Брюж” на Мартин Макдона, веднага стават симпатични на своите зрители. Силният хумор, неочакваните обрати, добрата  игра и красотите на белгийския град са толкова сполучливо съчетани, че след появата на криминалния трилър по екраните през 2008-а интересът към спокойното градче главоломно скочи.

Брюж е като оживяла приказка от миналото. Тесни, виещи се улички, високи крепостни стени, древни кули и хора, пазещи своите традиции. Романтични мостове над безкрайните канали, пресичащи града. Лебеди, които свободно плуват из тях. Кокетни, залепнали една до друга къщички, като извадени от илюстрации в детска книжка. Казват, че Брюж е музей под открито небе и няма човек, който да не се съгласи с това. Някои го оприличават с Амстердам, други – с Верона, повечето го наричат „малката Венеция”, но сравненията са неточни. Просто Брюж е твърде уютен и очарователен, за да се вмести в някое от тях.

Разходете се до древния испански манастир, построен през 1141 г. в Испания и купен през 1925 г. от медийния магнат Уилям Хърст с намерението да го сглоби в Щатите. Пренесен е в 11000 сандъка, но заради епидемия в Сеговия сламата, в която били опаковани парчетата, е изгорена – и те не са върнати на правилните им места. Хърст не успява да осъществи плана си и до 1952 г. частите от манастира стоят на склад в Бруклин. По-късно манастирът е „сглобен” в Маями, което отнема 19 месеца и струва 1,5 милиона долара. Заради объркването на номерацията някои от камъните не са използвани и стоят в двора на манастира.

Вижте и паметника на Холокоста, който представлява огромна протегната ръка. Създаден с помощта на оцелели евреи в Маями Бийч.

Любопитен е и Кораловият замък, построен от коралови скални блокове. Легендата разказва, че те са подредени от един-единствен човек – латвийския емигрант Едуард Лийдскалнин, без помощта на машини. Той бил изоставен от любимата си -шестнадесетгодишната Агнес, в деня на сватбата им и решил по този начин да увековечи изгубената любов. Изграждането започва през 1920 г. и продължава до последните дни на влюбения мъж през 1951 г. Кораловият замък е обявен за една от загадките на нашето съвремие, а британският рок изпълнител Били Айдъл, вдъхновен от странната история, написва песента Sweet Sixteen – така, както Едуард наричал своята любима.

Един къс земя, сякаш докоснат от Бог и превърнат в земен рай – това е Предатонската област. Втората по височина планина в Гърция, която се извисява величествено направо от морето на 2030 м в южната част на третия ръкав, се вижда от всички страни. Това е идеалното място за медения ви месец – романтика, екзотика и изключително разнообразие от емоции и преживявания през всеки сезон. Освен че предлага много за почитателите на различните видове туризъм – морски, планински и селски, районът е богат и на исторически забележителности. Първото градче, което ще срещнете в подножието на планината Холомонтас е етнографското селище Арнеа, наследило богата история и традиции. Въпреки че повечето къщи са били опожарени по време на турското господство, в него все още могат да се видят такива отпреди повече от век. В една от тях сега е поместен Етнографският музей на Арнеа. Там са изложени различни сечива от бита на някогашните жители, тъкачни станове и изделия на народното изкуство, изключителни със своето съвършенство и изящна изработка. Църквата в Арнеа “Св. Стефан”, известна с уникалния си дървен купол, е възстановена след голям пожар с помощта на дарения на местните жители. В близост до града се намира имението на Claudia Papayanni, в чиито изби бихте могли да опитате отбрани вина, продукт на местните екологично чисти лозови насаждения. А ако сте любители на ястия от дивеч, непременно посетете село Варвара, където в странноприемницата “Св. Варвара” можете да се насладите на прекрасни деликатеси, приготвени по традиционни местни рецепти.

Придвижвайки се на изток, ще попаднете в археологическите останки на елинския град Стагира, родното място на Аристотел. Гледката от най-високата точка на града – Акропола, е забележителна и ще ви върне в дълбините на вековете, когато великият пълководец Александър Македонски е бил обучаван на философията на живота и науките от Аристотел. В Стагира се намира и Паркът на Аристотел, посветен на естествените науки. Там могат да се видят различни явления от физиката, които той е открил, като оптични илюзии, водовъртежа, ехото, разлагането на светлината, свойствата на лупата, слънчевия часовник и др. От тук, слизайки към крайбрежието на град Олимпиада, непременно посетете хотел Liotopi на г-жа Лулу и опитайте от нейните домашно приготвени сладка и ликьор.

Ако сте спрели поглед на тези страници, най-вероятно вече мечтаете за романтичната почивка след напрегнатата подготовка и изпълнения с взривяващи емоции сватбен ден. Желанието да се потопите в непозната атмосфера, която да удължи удоволствието от дългоочакваното преживяване и която да не ви отнеме дълги часове пътуване, със сигурност ще ви отведе в близки, но малко познати кътчета на южната ни съседка.

Полуостров Халкидики – известен с прекрасната си крайбрежна ивица, с кристално чистите си води, с гъстите, ухаещи на бор гори, наричан от местните природен рай, е вече познат на любителите на пътешествията. Често, именно Халкидики се оказва в списъка с най-притегателни туристически дестинации за празничната почивка на голяма част от българите. И въпреки че неговите прелести са донякъде разкрити, може би най-непознатата част от полуострова е третият ръкав и областта преди Света гора.

Разположен на 30 км от центъра на Санкт Петербург, Петерхоф е един от най-изисканите дворцово-паркови комплекси в целия свят. Историята му е свързана с Петър I, който през 1714 г. решава да построи лятна резиденция, която по красота и разкош да надминава дори и френския Версай. Самият император взел активно участие в проектирането и строителството на двореца – съхранени са много негови рисунки и чертежи с коментари и забележки и всякакви документи, доказващи, че той не само се е занимавал с общата планировка на Петерхофския ансамбъл, но и лично разработвал отделни детайли на архитектурните съоръжения и фонтани. Благодарение на непрекъснатата работа през 1723 г. Парадната резиденция е завършена и тържествено открита. Изумителна гледка освен самата сграда на двореца са и стотиците фонтани, създаващи неповторими по красотата си ансамбли. По поръчка на царя някои от тях са монтирани дори и в дърветата или на съвсем усамотените места, като механизмите им се задействат например чрез настъпване на камък. Разбира се, най-голямата атракция си остава Голямата каскада, създадена по проект на Петър Велики. Това е едно от най-най-грандиозните фонтанни съоръжения в света. Ансамбълът се състои от 3 водопада, 64 фонтана и 37 позлатени статуи. Милиони цветя постилат широките алеи и приличат на приказни килими, сътворени от майсторските ръце на градинарите. Великолепните паркове с цветя, фонтани, езера, златни и мраморни статуи, дворецът и пристройките към него – всичко е трябвало да демонстрира богатството, славата и мощта на Русия. През 1992 г. комплексът е включен в списъка на най-ценните паметници на Руската федерация и в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.

За откриването си Mazagan Beach Resort приготви пищни празненства в познатия от приказките формат “три дни яли, пили и се веселили”, само че със съвсем реални модерни герои, при това абонирани за светските хроники. Топ модела Наоми Кембъл, Линдзи Лоън, Наоми Уотс, Гай Ричи, Джерард Бътлър, Саймън и Ясмин Льо Бон и още 1500 гости от цял свят пристигнаха, за да изкарат един наистина магически уикенд на мароканското крайбрежие. Със сигурност от късметлиите се изискваше обаче и голяма доза физическа издръжливост, за да устоят на препълнената със събития програма. А в нея бяха включени култура, забавления, местни традиции, изкусителна кулинария, гигантска заря…

50 расови коня, пременени в традиционни марокански одежди, 250 местни музиканти, 300 артисти, гълтачи на мечове и огън, врачки, змиеукротители и кючекини участваха в зрелищния ме-гаспектакъл. 100 000 червени, розови и бели рози и 10 000 свещи превърнаха курорта в дворец от приказките. Модели, “облечени” в триметрови скулптури, покрити с цветя, посрещаха гостите на многобройните купони, където те дегустираха деликатеси от цялата световна кухня. Автор на 8-минутната заря, видима на 15 километра, бе Фил Гручи, един от най-известните пиротехници в света, отговорен за зарята на последните шест церемонии по встъпване в длъжност на американските президенти. А когато изглеждаше, че вече няма какво повече да бъде отпразнувано, се оказа, че Саймън Льо Бон и гаджето на Наоми Кембъл, Владислав Доронин, имат рождени дни. Което просто се оказа пореден повод за фиеста, този път в нощния клуб Sanctuary!

Mazagan Beach Resort е замислен като “зелен” курорт в почти задължителния вече еко стил. Голф-игрището с 18 дупки следва естествения релеф на дюните и се съобразява с наличната растителност, а преместените заради строежа растения са засадени отново, при това при условия, които засилват устойчивостта им на ерозиращите ветрове. Игрището е покрито със специалната трева platinum paspallum, която може да бъде поливана със солена и рециклирана вода. Кухнята и сервизните помещения са облицовани така, че излъчваната през по-хладните месеци топлина да не се губи в атмосферата, а да бъде рециклирана за затопляне на водата в басейните. За да обитавате някоя от 67-те вили също трябва да се съобразявате с еко нормите в комплекса. 3, 4 и 5-стайните луксозни бунгала обаче не функционират на хотелски начала. Ако искате да живеете там, единствената опция е да си купите някое от тях. Или някой да ви покани, разбира се!